2 dic 2016, 7:55

Сбогуване с Ноември

  Poesía » Otra
594 2 6

СБОГУВАНЕ С НОЕМВРИ
Р.Чакърова 

 

Недружелюбен е даже и вятърът. 
Вест от Теб тази сутрин не носи. 
Цяла Неделя на прозореца чаках, 
а довяваше само въпроси... 

 

Само рошеше с пръсти листата, 
по асфалта окапали тъжно. 
А дъждът, някак бавно се стапяше 
в локви, на малки окръжности...

 

И така, без да искам, заплаках, 
по страните ми тръгна сълза. 
Зъзнещ гълъб с крило ми намахна 
от отсрещната гола бреза. 

 

Колко много прилича на Мен 
тази сива, трепереща птица... 
А студеният есенен ден 
се огледа във мойте зеници 

 

и навя още повече спомени 
в побелялата моя глава - 
Ти и Аз, оголелите клони, 
премълчана любов... Тишина... 

 

А Ноември ми взе и последния смях, 
но остави надежда за огън...
С още есенни нощи без Теб остарях,
с още няколко стиха за обич... 

 

Лондон 30/11/2015 '  14:19

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...