2.12.2016 г., 7:55

Сбогуване с Ноември

588 2 6

СБОГУВАНЕ С НОЕМВРИ
Р.Чакърова 

 

Недружелюбен е даже и вятърът. 
Вест от Теб тази сутрин не носи. 
Цяла Неделя на прозореца чаках, 
а довяваше само въпроси... 

 

Само рошеше с пръсти листата, 
по асфалта окапали тъжно. 
А дъждът, някак бавно се стапяше 
в локви, на малки окръжности...

 

И така, без да искам, заплаках, 
по страните ми тръгна сълза. 
Зъзнещ гълъб с крило ми намахна 
от отсрещната гола бреза. 

 

Колко много прилича на Мен 
тази сива, трепереща птица... 
А студеният есенен ден 
се огледа във мойте зеници 

 

и навя още повече спомени 
в побелялата моя глава - 
Ти и Аз, оголелите клони, 
премълчана любов... Тишина... 

 

А Ноември ми взе и последния смях, 
но остави надежда за огън...
С още есенни нощи без Теб остарях,
с още няколко стиха за обич... 

 

Лондон 30/11/2015 '  14:19

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...