6 nov 2007, 0:01

Сбогуване със самотата

1.2K 0 3
Отново мрачно е небето,
отново тъжен е и моят ден.
И няма полъх във полето
и няма те и  теб до мен.

Самотна съм без погледа ти нежен,
без допира на твоята ръка,
без устните ти питащи за мене
без любовта, с която даваш ми крила.

И само спомена за теб остана
и с него срещам идващия ден.
Но вече стига, вече няма
да живея просто ден за ден.

Искрица нова ще запаля,
радостта ще възродя.
Сърцето си аз ще отворя
и пак ще търся Любовта.

23. 04. 2004 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...