Отново мрачно е небето,
отново тъжен е и моят ден.
И няма полъх във полето
и няма те и теб до мен.
Самотна съм без погледа ти нежен,
без допира на твоята ръка,
без устните ти питащи за мене
без любовта, с която даваш ми крила.
И само спомена за теб остана
и с него срещам идващия ден.
Но вече стига, вече няма
да живея просто ден за ден. ...