Сбогуване със самотата
Отново мрачно е небето,
отново тъжен е и моят ден.
И няма полъх във полето
и няма те и теб до мен.
Самотна съм без погледа ти нежен,
без допира на твоята ръка,
без устните ти питащи за мене
без любовта, с която даваш ми крила.
И само спомена за теб остана
и с него срещам идващия ден.
Но вече стига, вече няма
да живея просто ден за ден.
Искрица нова ще запаля,
радостта ще възродя.
Сърцето си аз ще отворя
и пак ще търся Любовта.
23. 04. 2004 г.
отново тъжен е и моят ден.
И няма полъх във полето
и няма те и теб до мен.
Самотна съм без погледа ти нежен,
без допира на твоята ръка,
без устните ти питащи за мене
без любовта, с която даваш ми крила.
И само спомена за теб остана
и с него срещам идващия ден.
Но вече стига, вече няма
да живея просто ден за ден.
Искрица нова ще запаля,
радостта ще възродя.
Сърцето си аз ще отворя
и пак ще търся Любовта.
23. 04. 2004 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
поздрави!