Цяла вечност за теб бе мечтала,
тебе чака в съня си със блян.
Ти дойде като приказка бяла
и денят ѝ обгърна със плам.
Тихо срещна я в ранната утрин,
мисъл прати чрез цветна дъга
и животът със багри изпъстри,
както майстор рисува платна.
Сто нюанса в душата приплете,
фонът черен проблесна в екрю,
сто слънца ѝ положи в нозете,
а в очите извеза искри.
И сега е различна, красива,
бяла роза, любов без бодли,
пристан нежен за теб, самодива...
Е, дано след съня не боли.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados