6 ago 2009, 0:10

Сбъдната мечта

911 0 2

 

 

В мечтите си често пътувам далече

и куфари стари съм стегнала  вече.

Пътувам към свят нов, непознат,

че той ме омайва като опиат.

И ето, мечтата ми  стана реална -

тръгнах изплашена, сантиментална,

отправих се заедно с вятъра само,

да търся нещо  непознато, голямо...

Часовникът отмерваше  сякаш едва,

пътувах през чужди  градове, села,

пътят се виеше дълго безкрайно

и само луната ме следваше тайно.

С изгрева стигнах до град непознат -

забързан, огромен и чудноват,

пред мене изправи се  красота  голяма,

но  търсех да видя две  очи само.

 

В мечтите си често пътувах далече,

но стана реалност мечтата ми вече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...