6 ago 2009, 0:10

Сбъдната мечта 

  Poesía » De amor
624 0 2

 

 

В мечтите си често пътувам далече

и куфари стари съм стегнала  вече.

Пътувам към свят нов, непознат,

че той ме омайва като опиат.

И ето, мечтата ми  стана реална -

тръгнах изплашена, сантиментална,

отправих се заедно с вятъра само,

да търся нещо  непознато, голямо...

Часовникът отмерваше  сякаш едва,

пътувах през чужди  градове, села,

пътят се виеше дълго безкрайно

и само луната ме следваше тайно.

С изгрева стигнах до град непознат -

забързан, огромен и чудноват,

пред мене изправи се  красота  голяма,

но  търсех да видя две  очи само.

 

В мечтите си често пътувах далече,

но стана реалност мечтата ми вече.

© Мая Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??