6.08.2009 г., 0:10

Сбъдната мечта

909 0 2

 

 

В мечтите си често пътувам далече

и куфари стари съм стегнала  вече.

Пътувам към свят нов, непознат,

че той ме омайва като опиат.

И ето, мечтата ми  стана реална -

тръгнах изплашена, сантиментална,

отправих се заедно с вятъра само,

да търся нещо  непознато, голямо...

Часовникът отмерваше  сякаш едва,

пътувах през чужди  градове, села,

пътят се виеше дълго безкрайно

и само луната ме следваше тайно.

С изгрева стигнах до град непознат -

забързан, огромен и чудноват,

пред мене изправи се  красота  голяма,

но  търсех да видя две  очи само.

 

В мечтите си често пътувах далече,

но стана реалност мечтата ми вече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...