29 jul 2019, 0:22

Сбъднато пророчество

  Poesía » Otra
730 0 1

Пред моя тръбен зов 

смърта не е преграда 

и с този вечен благослов

да сринем портите на Ада.

Светлина над сянката изгрява,

дъгата лунна демона сразява.

Дракона се вее над легиони безброй,

от гроба надигнали се, за да влязат в бой.

Пламъци раздират мрака,

Сайдин избраника дочака.

Съдбата тъче шарения сплит,

след векове превърнал се в мит.

Силата се в плътта  прелива,

древна кръв отново пулсира.

поточета вляха се в буйна река,

помитаща всички прегради сега.

Колелото върти се безспир-

ще има ли някога мир?

Той ще дойде, когато момчетата свои 

селото превърне в легендарни герои.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...