29 jul 2019, 0:22

Сбъднато пророчество

  Poesía » Otra
731 0 1

Пред моя тръбен зов 

смърта не е преграда 

и с този вечен благослов

да сринем портите на Ада.

Светлина над сянката изгрява,

дъгата лунна демона сразява.

Дракона се вее над легиони безброй,

от гроба надигнали се, за да влязат в бой.

Пламъци раздират мрака,

Сайдин избраника дочака.

Съдбата тъче шарения сплит,

след векове превърнал се в мит.

Силата се в плътта  прелива,

древна кръв отново пулсира.

поточета вляха се в буйна река,

помитаща всички прегради сега.

Колелото върти се безспир-

ще има ли някога мир?

Той ще дойде, когато момчетата свои 

селото превърне в легендарни герои.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...