29.07.2019 г., 0:22

Сбъднато пророчество

729 0 1

Пред моя тръбен зов 

смърта не е преграда 

и с този вечен благослов

да сринем портите на Ада.

Светлина над сянката изгрява,

дъгата лунна демона сразява.

Дракона се вее над легиони безброй,

от гроба надигнали се, за да влязат в бой.

Пламъци раздират мрака,

Сайдин избраника дочака.

Съдбата тъче шарения сплит,

след векове превърнал се в мит.

Силата се в плътта  прелива,

древна кръв отново пулсира.

поточета вляха се в буйна река,

помитаща всички прегради сега.

Колелото върти се безспир-

ще има ли някога мир?

Той ще дойде, когато момчетата свои 

селото превърне в легендарни герои.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...