Jul 29, 2019, 12:22 AM

Сбъднато пророчество

  Poetry » Other
727 0 1

Пред моя тръбен зов 

смърта не е преграда 

и с този вечен благослов

да сринем портите на Ада.

Светлина над сянката изгрява,

дъгата лунна демона сразява.

Дракона се вее над легиони безброй,

от гроба надигнали се, за да влязат в бой.

Пламъци раздират мрака,

Сайдин избраника дочака.

Съдбата тъче шарения сплит,

след векове превърнал се в мит.

Силата се в плътта  прелива,

древна кръв отново пулсира.

поточета вляха се в буйна река,

помитаща всички прегради сега.

Колелото върти се безспир-

ще има ли някога мир?

Той ще дойде, когато момчетата свои 

селото превърне в легендарни герои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петко Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...