4 nov 2020, 22:12

Сценично

478 0 0

Пристъпва тихо есента

и утрото е заздрачено.

Залива ни със есенна тъга,

а жълтото зелено сменя.

 

Така редят се цветове

и настроения променят.

А уж еднакви светове,

ала посоките се сменят.

 

Почувствали за сетен път

днес кръговрата на живота.

В емоции от плът и кръв,

тук злото ще смени доброто.

 

До вчера топлите лъчи

ни брулят като леден вятър.

Светът през нашите очи,

играе пъстрият театър.

 

Декорите са като в сън,

нашарени в миг, оцветени.

Актьори сме  отвътре и отвън,

играем свойте тежки сцени.

 

Сценарият е вече факт,

написан още от зачатие.

Следим го вечно като знак,

за роля на живот понятие.

 

А режисьорът вижда в нас,

далеч от горе своята пиеса.

Ще има ли знак за антракт,

а после за финалната завеса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...