Сценично

Пристъпва тихо есента

и утрото е заздрачено.

Залива ни със есенна тъга,

а жълтото зелено сменя.

Така редят се цветове

и настроения променят.

А уж еднакви светове,

ала посоките се сменят.

Почувствали за сетен път

днес кръговрата на живота.

В емоции от плът и кръв,

тук злото ще смени доброто.

До вчера топлите лъчи

ни брулят като леден вятър.

Светът през нашите очи,

играе пъстрият театър.

Декорите са като в сън,

нашарени в миг, оцветени.

Актьори сме  отвътре и отвън,

играем свойте тежки сцени.

Сценарият е вече факт,

написан още от зачатие.

Следим го вечно като знак,

за роля на живот понятие.

А режисьорът вижда в нас,

далеч от горе своята пиеса.

Ще има ли знак за антракт,

а после за финалната завеса.