Gal (Дъга Есенна)
17 43
7 jul 2005, 21:28

Счупена 

  Poesía
766 0 2

Търся себе си от дълго време.
Пътят ми е черен, а земята е бодлива,
изпадат стъкълца след мене..
Внимавайте, надеждата ми е чуплива!
А тебе чакам, да те доловя
и да се намеря.
Тогава - без думи ме повикай,
ще те чуя без да слушам.

Извикай ме в отрещно огледало,
изкривена, счупена да мина-
пукната от миналите удари.
Леден къс съм пак от зима.
Лекувай ме, с любов ме залепи
и тогава мене погледни-
ще съм пак щастлива.
Ще се скрия някъде в душата.
Не в моята, а в твоята ще вляза.
Ще намеря себе си, защото търсих.
Само че, не знаех, че съм в теб преди.
Повикай ме без думи,
без да слушам ще те чуя.

© Дъга Есенна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е!Чрез другия намираш себе си.И със мен е така.Имам подобни стихове и аз.Радвам се ,че и ти чувстваш нещата по подобен начин.
    Моите поздравления!
  • Сладинко е!Чувствала съм се по подобен начин доста пъти, което ми помогна да го усетя истински.Радвам се, че си го написала.
Propuestas
: ??:??