7 jul 2005, 21:28

Счупена

  Poesía
1.2K 0 2

Търся себе си от дълго време.
Пътят ми е черен, а земята е бодлива,
изпадат стъкълца след мене..
Внимавайте, надеждата ми е чуплива!
А тебе чакам, да те доловя
и да се намеря.
Тогава - без думи ме повикай,
ще те чуя без да слушам.

Извикай ме в отрещно огледало,
изкривена, счупена да мина-
пукната от миналите удари.
Леден къс съм пак от зима.
Лекувай ме, с любов ме залепи
и тогава мене погледни-
ще съм пак щастлива.
Ще се скрия някъде в душата.
Не в моята, а в твоята ще вляза.
Ще намеря себе си, защото търсих.
Само че, не знаех, че съм в теб преди.
Повикай ме без думи,
без да слушам ще те чуя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дъга Есенна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е!Чрез другия намираш себе си.И със мен е така.Имам подобни стихове и аз.Радвам се ,че и ти чувстваш нещата по подобен начин.
    Моите поздравления!
  • Сладинко е!Чувствала съм се по подобен начин доста пъти, което ми помогна да го усетя истински.Радвам се, че си го написала.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...