7 июл. 2005 г., 21:28

Счупена 

  Поэзия
933 0 2
Търся себе си от дълго време.
Пътят ми е черен, а земята е бодлива,
изпадат стъкълца след мене..
Внимавайте, надеждата ми е чуплива!
А тебе чакам, да те доловя
и да се намеря.
Тогава - без думи ме повикай,
ще те чуя без да слушам.
Извикай ме в отрещно огледало,
изкривена, счупена да мина-
пукната от миналите удари.
Леден къс съм пак от зима. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дъга Есенна Все права защищены

Предложения
: ??:??