Счупена
Търся себе си от дълго време.
Пътят ми е черен, а земята е бодлива,
изпадат стъкълца след мене..
Внимавайте, надеждата ми е чуплива!
А тебе чакам, да те доловя
и да се намеря.
Тогава - без думи ме повикай,
ще те чуя без да слушам.
Извикай ме в отрещно огледало,
изкривена, счупена да мина-
пукната от миналите удари.
Леден къс съм пак от зима.
Лекувай ме, с любов ме залепи
и тогава мене погледни-
ще съм пак щастлива.
Ще се скрия някъде в душата.
Не в моята, а в твоята ще вляза.
Ще намеря себе си, защото търсих.
Само че, не знаех, че съм в теб преди.
Повикай ме без думи,
без да слушам ще те чуя.
© Дъга Есенна All rights reserved.
