Maria.1698 (Maria)
1 1
19 jul 2017, 19:05

Счупена душа 

  Poesía » De amor
501 0 2

Светлото ме плаши, всичко в мен е тъмнина.

Светлото ме плаши – там са твоите очи,

душата ми е в тъмнина.

Угасна пламъкът във мрака,

за мен настъпи тъмнина.

 

Светлото ме плаши – напомня ми за любовта.

Душата ми е тъмнина, тялото нощта.

Забравих името си, наричай ме тъга.

Налей догоре пълни чаши да забравим за страстта.

 

Светлото ме плаши – остана само самота.

След теб са празни всички чаши,

счупени са заедно с моята душа.

Пламъкът угасна – ето ме сега,

посрещни нощта прекрасна,

посрещни ме, аз съм твоята тъга.

© Maria Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Много хубав стих, Мария! Като ритъм ме върна към моите ранни стихове, които не съм публикувал тук. Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??