Счупена душа
Светлото ме плаши, всичко в мен е тъмнина.
Светлото ме плаши – там са твоите очи,
душата ми е в тъмнина.
Угасна пламъкът във мрака,
за мен настъпи тъмнина.
Светлото ме плаши – напомня ми за любовта.
Душата ми е тъмнина, тялото нощта.
Забравих името си, наричай ме тъга.
Налей догоре пълни чаши да забравим за страстта.
Светлото ме плаши – остана само самота.
След теб са празни всички чаши,
счупени са заедно с моята душа.
Пламъкът угасна – ето ме сега,
посрещни нощта прекрасна,
посрещни ме, аз съм твоята тъга.
© Maria All rights reserved.
