Maria.1698 (Maria)
1 1
Jul 19, 2017, 7:05 PM

Счупена душа 

  Poetry » Love
454 0 2

Светлото ме плаши, всичко в мен е тъмнина.

Светлото ме плаши – там са твоите очи,

душата ми е в тъмнина.

Угасна пламъкът във мрака,

за мен настъпи тъмнина.

 

Светлото ме плаши – напомня ми за любовта.

Душата ми е тъмнина, тялото нощта.

Забравих името си, наричай ме тъга.

Налей догоре пълни чаши да забравим за страстта.

 

Светлото ме плаши – остана само самота.

След теб са празни всички чаши,

счупени са заедно с моята душа.

Пламъкът угасна – ето ме сега,

посрещни нощта прекрасна,

посрещни ме, аз съм твоята тъга.

© Maria All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!
  • Много хубав стих, Мария! Като ритъм ме върна към моите ранни стихове, които не съм публикувал тук. Поздравявам те!
Random works
: ??:??