24 jun 2007, 11:34
Счупени
Подкопаваш основите
и снемаш крехки крила.
Тихо влюбена в оковите,
забравих каква съм била.
Мрачно разкъсваш белите ризи,
Разпорваш сърцето ми в тях.
И от кръвта, обагрени с нанизи,
носиш с тях моя грях.
Свирепо отнемаш ми думите
и носиш една самота.
Безсрамно раздираш римите.
Разбита една красота.
Отново безцелна се лутам,
Отворила зорко очи.
Страхливо стените пак бутам.
От любовта жалко горчи.
© Елена Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Красив стих, пълен с любов и тъга!А вън е лято , а ти си толкова млада.....
-
Хубаво е стихотворението ти!
Поздрав! -
"Тихо влюбена в оковите,
забравих каква съм била."(Звучи ми тооолкова познато)
Прекрасен стих!
-
Дори мисля,че си много смела!
-
хареса ми -
Хубав стих!
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Истината обаче е, че съм влюбена до ушите и човекът, когото обичам е до мен. Просто никога не съм могла да пиша весели неша.
Лято е и съм щастлива!!!