24 jun 2007, 11:34

Счупени

  Poesía
958 0 7

Подкопаваш основите
и снемаш крехки крила.
Тихо влюбена в оковите,
забравих каква съм била.

 
Мрачно разкъсваш белите ризи,
Разпорваш сърцето ми в тях.
И от кръвта, обагрени с нанизи,
носиш с тях моя грях.

 
Свирепо отнемаш ми думите
и носиш една самота.
Безсрамно раздираш римите.
Разбита една красота.

 
Отново безцелна се лутам,
Отворила зорко очи.
Страхливо стените пак бутам.
От любовта жалко горчи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря много на всички
    Истината обаче е, че съм влюбена до ушите и човекът, когото обичам е до мен. Просто никога не съм могла да пиша весели неша.
    Лято е и съм щастлива!!!
  • Красив стих, пълен с любов и тъга!А вън е лято , а ти си толкова млада.....
  • Хубаво е стихотворението ти!
    Поздрав!
  • "Тихо влюбена в оковите,
    забравих каква съм била."(Звучи ми тооолкова познато)
    Прекрасен стих!

  • Дори мисля,че си много смела!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...