24 jun 2007, 11:34

Счупени

  Poesía
959 0 7

Подкопаваш основите
и снемаш крехки крила.
Тихо влюбена в оковите,
забравих каква съм била.

 
Мрачно разкъсваш белите ризи,
Разпорваш сърцето ми в тях.
И от кръвта, обагрени с нанизи,
носиш с тях моя грях.

 
Свирепо отнемаш ми думите
и носиш една самота.
Безсрамно раздираш римите.
Разбита една красота.

 
Отново безцелна се лутам,
Отворила зорко очи.
Страхливо стените пак бутам.
От любовта жалко горчи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря много на всички
    Истината обаче е, че съм влюбена до ушите и човекът, когото обичам е до мен. Просто никога не съм могла да пиша весели неша.
    Лято е и съм щастлива!!!
  • Красив стих, пълен с любов и тъга!А вън е лято , а ти си толкова млада.....
  • Хубаво е стихотворението ти!
    Поздрав!
  • "Тихо влюбена в оковите,
    забравих каква съм била."(Звучи ми тооолкова познато)
    Прекрасен стих!

  • Дори мисля,че си много смела!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...