24.06.2007 г., 11:34

Счупени

960 0 7

Подкопаваш основите
и снемаш крехки крила.
Тихо влюбена в оковите,
забравих каква съм била.

 
Мрачно разкъсваш белите ризи,
Разпорваш сърцето ми в тях.
И от кръвта, обагрени с нанизи,
носиш с тях моя грях.

 
Свирепо отнемаш ми думите
и носиш една самота.
Безсрамно раздираш римите.
Разбита една красота.

 
Отново безцелна се лутам,
Отворила зорко очи.
Страхливо стените пак бутам.
От любовта жалко горчи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря много на всички
    Истината обаче е, че съм влюбена до ушите и човекът, когото обичам е до мен. Просто никога не съм могла да пиша весели неша.
    Лято е и съм щастлива!!!
  • Красив стих, пълен с любов и тъга!А вън е лято , а ти си толкова млада.....
  • Хубаво е стихотворението ти!
    Поздрав!
  • "Тихо влюбена в оковите,
    забравих каква съм била."(Звучи ми тооолкова познато)
    Прекрасен стих!

  • Дори мисля,че си много смела!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...