Подкопаваш основите
и снемаш крехки крила.
Тихо влюбена в оковите,
забравих каква съм била.
Мрачно разкъсваш белите ризи,
Разпорваш сърцето ми в тях.
И от кръвта, обагрени с нанизи,
носиш с тях моя грях.
Свирепо отнемаш ми думите
и носиш една самота.
Безсрамно раздираш римите.
Разбита една красота.
Отново безцелна се лутам,
Отворила зорко очи.
Страхливо стените пак бутам.
От любовта жалко горчи.
© Елена All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
