Счупени крила
Един ден си тъжен,
на другия се смееш
животът е коварен,
защото го живееш.
Как всичко е различно,
а всъщност е еднакво?
Едно напомня ми на друго,
а другото на трето.
И спомени бясно летят през нощта,
говорят ми от часове, а аз все още мълча.
И мъката тихо мърмори,
а сърцето се чуди как да я прогони.
Не ми остава друго, освен да полетя,
но как да го направя със счупени крила?
Знам си аз, тук ще остана,
тук с един чифт счупени крила,
дори болката вече я няма,
сами сме,
само аз и мойта вина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мануела Todos los derechos reservados
