Един ден си тъжен,
на другия се смееш
животът е коварен,
защото го живееш.
Как всичко е различно,
а всъщност е еднакво?
Едно напомня ми на друго,
а другото на трето.
И спомени бясно летят през нощта,
говорят ми от часове, а аз все още мълча.
И мъката тихо мърмори,
а сърцето се чуди как да я прогони. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up