15 abr 2016, 20:50

Счупеният циферблат на времето

  Poesía » Otra
1.2K 0 3

Счупеният циферблат

на времето,

показва множество лица

с белези от събития.

Нарциси в огледалото

се покланят на себе си...

Танцуват по криле на живи пеперуди,

изяждат душите си със следобедните

червени коктейли.

Луната рисува изкуствени неонови

нокти, драскайки съвестта...

Събужда ли се?

Mравките не знаят, колко са дните

от оставащото бъдеще....

 

автор: Моника С.

дата: 15.04. 2016 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, приятели! Мисана, мравките са символичен образ на забързаното общество днес,което трудейки се, се стреми само към материалното и буквално се затрупва с него ,без да мисли за по- важното, а именно духовното израстване...И в един момент, осъзнаването се случва, но прекалено късно в повечето случаи...
  • Колко хубави образи И единен поглед върху настоящето...
  • Слава богу, че има толкова много мравки. Първо - нека да се трудят, защото според Фауст трудът е като песен /разбира се той, като мъдър човек, му се е любувал отстрани. А ние - по-простите, да кажем като Хораций: "Блажен е онзи, който никога не е вкусвал труд!". И второ, защото мравките живеят в мравуняци и така пътищата към Олимп са свободни. Хареса ми: "Нарциси в огледалото се покланят на себе си...Луната рисува...драскайки съвестта...". Поздрав, Моника! От мен 5.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...