15.04.2016 г., 20:50

Счупеният циферблат на времето

1.2K 0 3

Счупеният циферблат

на времето,

показва множество лица

с белези от събития.

Нарциси в огледалото

се покланят на себе си...

Танцуват по криле на живи пеперуди,

изяждат душите си със следобедните

червени коктейли.

Луната рисува изкуствени неонови

нокти, драскайки съвестта...

Събужда ли се?

Mравките не знаят, колко са дните

от оставащото бъдеще....

 

автор: Моника С.

дата: 15.04. 2016 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, приятели! Мисана, мравките са символичен образ на забързаното общество днес,което трудейки се, се стреми само към материалното и буквално се затрупва с него ,без да мисли за по- важното, а именно духовното израстване...И в един момент, осъзнаването се случва, но прекалено късно в повечето случаи...
  • Колко хубави образи И единен поглед върху настоящето...
  • Слава богу, че има толкова много мравки. Първо - нека да се трудят, защото според Фауст трудът е като песен /разбира се той, като мъдър човек, му се е любувал отстрани. А ние - по-простите, да кажем като Хораций: "Блажен е онзи, който никога не е вкусвал труд!". И второ, защото мравките живеят в мравуняци и така пътищата към Олимп са свободни. Хареса ми: "Нарциси в огледалото се покланят на себе си...Луната рисува...драскайки съвестта...". Поздрав, Моника! От мен 5.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...