22 dic 2007, 10:11

Счупих се

  Poesía
952 0 4

Счупих се, на хиляди парчета разпилях се,

от мене нищо вече не остана...

Няма ме, с пепелта прикрих се,

от самота цялата съм скована...

 

Като снежинка бързо стопих се,

в нищото изчезнах...

Като сълза в очите ти преродих се,

но обичаш ли ме, така и не разбрах!?

 

Оставих те да поемеш по пътя свой,

да търсиш щастието си със друга;

приех присъдата си, че никога няма да си мой,

че никога при теб няма да се върна...

 

Угасна огънят на живота ми,

в миг проклеха моята съдба,

пред мене всичко в мрак потъна,

но да те забравя, така и не успях!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...