22 dic 2007, 10:11

Счупих се

  Poesía
947 0 4

Счупих се, на хиляди парчета разпилях се,

от мене нищо вече не остана...

Няма ме, с пепелта прикрих се,

от самота цялата съм скована...

 

Като снежинка бързо стопих се,

в нищото изчезнах...

Като сълза в очите ти преродих се,

но обичаш ли ме, така и не разбрах!?

 

Оставих те да поемеш по пътя свой,

да търсиш щастието си със друга;

приех присъдата си, че никога няма да си мой,

че никога при теб няма да се върна...

 

Угасна огънят на живота ми,

в миг проклеха моята съдба,

пред мене всичко в мрак потъна,

но да те забравя, така и не успях!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...