22 dic 2007, 10:11

Счупих се

  Poesía
949 0 4

Счупих се, на хиляди парчета разпилях се,

от мене нищо вече не остана...

Няма ме, с пепелта прикрих се,

от самота цялата съм скована...

 

Като снежинка бързо стопих се,

в нищото изчезнах...

Като сълза в очите ти преродих се,

но обичаш ли ме, така и не разбрах!?

 

Оставих те да поемеш по пътя свой,

да търсиш щастието си със друга;

приех присъдата си, че никога няма да си мой,

че никога при теб няма да се върна...

 

Угасна огънят на живота ми,

в миг проклеха моята съдба,

пред мене всичко в мрак потъна,

но да те забравя, така и не успях!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...