Dec 22, 2007, 10:11 AM

Счупих се

  Poetry
950 0 4

Счупих се, на хиляди парчета разпилях се,

от мене нищо вече не остана...

Няма ме, с пепелта прикрих се,

от самота цялата съм скована...

 

Като снежинка бързо стопих се,

в нищото изчезнах...

Като сълза в очите ти преродих се,

но обичаш ли ме, така и не разбрах!?

 

Оставих те да поемеш по пътя свой,

да търсиш щастието си със друга;

приех присъдата си, че никога няма да си мой,

че никога при теб няма да се върна...

 

Угасна огънят на живота ми,

в миг проклеха моята съдба,

пред мене всичко в мрак потъна,

но да те забравя, така и не успях!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...