Dec 22, 2007, 10:11 AM

Счупих се

  Poetry
945 0 4

Счупих се, на хиляди парчета разпилях се,

от мене нищо вече не остана...

Няма ме, с пепелта прикрих се,

от самота цялата съм скована...

 

Като снежинка бързо стопих се,

в нищото изчезнах...

Като сълза в очите ти преродих се,

но обичаш ли ме, така и не разбрах!?

 

Оставих те да поемеш по пътя свой,

да търсиш щастието си със друга;

приех присъдата си, че никога няма да си мой,

че никога при теб няма да се върна...

 

Угасна огънят на живота ми,

в миг проклеха моята съдба,

пред мене всичко в мрак потъна,

но да те забравя, така и не успях!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...