Счупих се, на хиляди парчета разпилях се,
от мене нищо вече не остана...
Няма ме, с пепелта прикрих се,
от самота цялата съм скована...
Като снежинка бързо стопих се,
в нищото изчезнах...
Като сълза в очите ти преродих се,
но обичаш ли ме, така и не разбрах!?
Оставих те да поемеш по пътя свой,
да търсиш щастието си със друга;
приех присъдата си, че никога няма да си мой,
че никога при теб няма да се върна... ...