15 oct 2007, 10:44

... се ражда ДЕНЯ

  Poesía
822 0 17

Бездрумни искри -  безпосочни, безлики
се сблъскват във яростен полет.
Звъни!
И жадни посоки от взрива избликват -
свистящи, блестящи, болящи стрели!
Небето припламва във хлад обемиста
и раждат се утринни, бледи слънца!
И властно, бездумно светлик се разплисва
по мрачната, спяща и  тиха земя.
Над нейното месесто тяло е космос -
преливащ в галактики, дим и лъчи!
Земята е сляпа, и гола, и боса -
и всеки къс плът до безпамет боли!
И с всяка свистяща искра се разстила
по нейната тучна снага светлина!
Земята във болката само е силна,
защото връз НЕЯ се ражда деня!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обреченост
    Земята се разтваря закопняла
    за нечия телесна топлина,
    в недрата си до капка ме поема цяла,
    жадуваща душевна тишина!
    И камък подир камък ме целува
    със всеки къс от своята самотност.
    А нощем във прегръдката си мен сънува
    и люби ме до сутринта в смълчана непорочност.
    Небето пак ревнува тихо в свойта синева,
    сълзите му обливат ме,то плаче от тъга горчива.
    В душата си за мен това небе рисува хиляди слънца,
    но аз принадлежа на своята Земя - прогизнала и сива!...
  • Песенно...!
    Браво!
  • Чудесно е!
  • Невероятно!!!
  • Прекрасно!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...