...себе си и тебе да орисам...

Ум да дойде – шансът ми е малък,
младостта ми дръзка си отиде.
И смали се времето, до залък,
и светът загърби ме обиден.

Малко ми остана, зрънце памет
и душа от векове безсънна.
Тези дето и това си нямат,
вечно да ме променят се пънат.

А животът? Жива съм, да знае,
даже не е нужно и да помни.
Щом обичам – пътят е безкраен,
а звездите – мои... и огромни...

Да съм като всички не, не искай!
Песен съм и стих с любов написан,
лудост съм – поела смело риска,
себе си и тебе да орисам...