22.04.2025 г., 1:46

...себе си и тебе да орисам...

305 2 0

Ум да дойде – шансът ми е малък,
младостта ми дръзка си отиде.
И смали се времето, до залък,
и светът загърби ме обиден.

 

Малко ми остана, зрънце памет
и душа от векове безсънна.
Тези дето и това си нямат,
вечно да ме променят се пънат.

 

А животът? Жива съм, да знае,
даже не е нужно и да помни.
Щом обичам – пътят е безкраен,
а звездите – мои... и огромни...

 

Да съм като всички не, не искай!
Песен съм и стих с любов написан,
лудост съм – поела смело риска,
себе си и тебе да орисам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...