Черна_Роза (Жулиета Великова)
132 4868
2 may 2014, 23:14  

Себеанализ 

  Poesía » Otra
808 1 2

 

 

От чуждо щастие крадях,

не се опитвах да се крия, 

докрая себе си аз бях,

макар разпъната стихия.

 

Преборих всички страхове,

научих се дори да страдам,

преболедувах грехове,

падах, ставах, наранявах.

 

Сега съм само пепел сива,

душа - разпъната жарава,

но зная още, че духът е жив,

когато учи се да побеждава.

© Жулиета Великова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??