2 abr 2008, 20:04

"Себеопознаване"

  Poesía » Otra
1.8K 0 2

Стремя се аз към разгадаване и опознаване

на своята душа, но ще ми позволи ли тя

да разгадая тайните на Вечността, скрити

под дебелия слой на забравата и пошлостта.

 

Лутаме се ние в измамността на материалността,

незабелязвайки великите творения на нашия Баща.

Вечно искащи и недоволни, понякога безсрамно нагли,

не казваме дори благодаря, за живота, светлината и

благата, предоставени от Него на своите деца.

 

Погледът ни винаги надалеч е устремен,

а успяхме ли себе си да разберем?

Защо сме тука ний сега и каква ли роля

ни е отредила нашата съдба?

 

Всеки един от нас си има роля, кой главна,

кой второстепенна, та нали в един спектакъл

мястото на всекиго е важно и неговото

представяне откликва в нашата душа.

 

Но ние знаем, че освен добри герои има и

лоши и това е откакто свят светува.

Лукаво ни съветва невидимият Сатана и при

всеки свой успех наздравица вдига и отеква

в мрака коварният му смях. Плете отново мрежи

ловецът на объркани души.

 

"Грижливо" ни съветва той, правейки винаги

остър завой, в посока изгодна нему и продължава

пъклени планове да крои, да почерни всички

наши дни, но уви. Неуморните дейци на Светлината

ще му почернят душата. Няма по-силна енергия от

Любовта и съчетана с Мъдростта ще пребъдем във Вечността!

 

Пробудим ли своите сетива и овладеем ли петте елемента -

Огън, Въздух, Земя, Вода и Любовта, се случват необяснимите

все още за нас чудеса. С тях ще владеем живота и смъртта,

ще се радваме на безкрайната Вселена и Вечността!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Серафимова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...