Apr 2, 2008, 8:04 PM

"Себеопознаване"

  Poetry » Other
1.8K 0 2

Стремя се аз към разгадаване и опознаване

на своята душа, но ще ми позволи ли тя

да разгадая тайните на Вечността, скрити

под дебелия слой на забравата и пошлостта.

 

Лутаме се ние в измамността на материалността,

незабелязвайки великите творения на нашия Баща.

Вечно искащи и недоволни, понякога безсрамно нагли,

не казваме дори благодаря, за живота, светлината и

благата, предоставени от Него на своите деца.

 

Погледът ни винаги надалеч е устремен,

а успяхме ли себе си да разберем?

Защо сме тука ний сега и каква ли роля

ни е отредила нашата съдба?

 

Всеки един от нас си има роля, кой главна,

кой второстепенна, та нали в един спектакъл

мястото на всекиго е важно и неговото

представяне откликва в нашата душа.

 

Но ние знаем, че освен добри герои има и

лоши и това е откакто свят светува.

Лукаво ни съветва невидимият Сатана и при

всеки свой успех наздравица вдига и отеква

в мрака коварният му смях. Плете отново мрежи

ловецът на объркани души.

 

"Грижливо" ни съветва той, правейки винаги

остър завой, в посока изгодна нему и продължава

пъклени планове да крои, да почерни всички

наши дни, но уви. Неуморните дейци на Светлината

ще му почернят душата. Няма по-силна енергия от

Любовта и съчетана с Мъдростта ще пребъдем във Вечността!

 

Пробудим ли своите сетива и овладеем ли петте елемента -

Огън, Въздух, Земя, Вода и Любовта, се случват необяснимите

все още за нас чудеса. С тях ще владеем живота и смъртта,

ще се радваме на безкрайната Вселена и Вечността!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Серафимова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...