Себичен

Poesía

704 0 0

Ядосан съм, себичен – нищо градивно!

Не претендирам...

Нищо от мен не било позитивно...

Защо ли да се питам?

Защо ли на Господ му беше тъй нужно!

Да продължа ли да се лутам?

Кому съм бил нужен?!...

Не говоря за миналото.

Това да е ясно!

Не приемам негативното

като част от моето минало.

А аз не греша!

Не говоря с всекиго…

Не си и мълча...

Не ме ли разбират - права им е пътеката!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0