7.09.2011 г., 15:25

Себичен

709 0 0

 

 

Ядосан съм, себичен – нищо градивно!

Не претендирам...

Нищо от мен не било позитивно...

 

Защо ли да се питам?

Защо ли на Господ му беше тъй нужно!

Да продължа ли да се лутам?

Кому съм бил нужен?!...

 

Не говоря за миналото.

Това да е ясно!

Не приемам негативното

като част от моето минало.

 

А аз не греша!

Не говоря с всекиго…

Не си и мълча...

Не ме ли разбират - права им е пътеката!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Просто Някой Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...