Седми Б...

Ето ни, ей това:
седми Б и нищо друго.

Малко странни ти изглеждаме сега

и държим се вероятно малко грубо.

И какво сега,

такива сме си и не съжаляваме.

Животът е игра

и ние си играем, не прощаваме.

Отстрани изглеждаме ви мъничко критични

и сякаш всичките един-други сме предатели

и винаги сме сякаш ужасяващо критични,

а не е така - и ние като всички сме приятели.

И ето, влизаш в часа ни по история

И виждаш, че по номера стоим.

И всеки е в свойта категория

и няма как... и тоя час ще спим.

Първо ще разкажа за нашите момчета.

Те са малко странни, откачени,

(не се чудете, нали са в пубертета)

и винаги са до уши засмени.

Сериозно, каквото и да става,

дори да има и земетресение,

момче от СЕДМИ Б не се предава

и в това не може имаш ти дори съмнение.

Първо сещам се за Атанас,

който на майтап наричаме и „мама",
той любим ми е от този клас

и с него винаги е веселба голяма.

После хрумва ми за Анатоли.

И той също е велик другар,

ала е готов за глупости да спори,

но пък и в шегите, честно, той е цар.

И за Антонио сещам се да споделя.

И той може би е готин, или печен,

но, честно казано, не зная как ще издържа.

На мене той ми е прекалено далечен.

За Борислав иде ред аз да ви разкажа,

но тук нямам думи, само разкази за много дивотии,

защото за такъв идиот си струва само да покажа

как прави се той сам за смях и само прави щуротии.

И ето, трябва и за Венцислав да поговоря,

но не зная как с думи да го обрисувам,

защото с него само постоянно споря

и няма друг вариант, освен... да го напсувам.

На Веселин идат сега петнайсетте минути слава,

а той е толкова забавен и е шегаджия,

че наистина, аз казвам, си ги заслужава,

пък и, между нас да си остане, от него няма по-огромен късметлия.

Хайде малко и Даниел да пообсъждаме,

но какво за него има да се каже?

Той е толкоз мълчалив, няма за какво да го осъждаме,

освен, ако той сам не дойде да ни се покаже. 

Димитър тука трябва да опиша.

И малко трудно е, не го познавам много.

Не знам какво по-точно да напиша.

Но той ми е приятел, да... и това го казвам без тревога.

Евгени е доста странен, знаете ли това?

Трудно е да го познаеш, изглежда малко странно момче,

но всъщност е приятен, замислям се сега,

въпреки, че още не ми е чак приятелче.

Следващият образ - пак от мъжки пол.

Мартин се казва и е вън от колектива.

За мене лично той е малък трол,

но сигурно живее своя приказка красива.

И след разказа за изрода в предния куплет,

сега ще пиша аз за приятеля си Михаил.

И трудно е за него да бъда аз поет,

защото той е най-великия и откачен... дебил =)

Следващо момченце в нащо общество

е Петър, който аз намирам доста ненормален.

Не го откривам смисъла в точно това същество,

някак не е вписано в тоя свят банален.

Стефан е последният мой съученик.

Той нов, едва от таз' година.

И вярно, наистина е той голям критик,

но веднага с Антонио станаха комбина.

Сега, след като ви срещнах с нашите момчета,

ще трябва и за женските нещо да напиша.

При това ще трябва всичко само в няколко куплета,

а за нас и цял роман ще мога да изпиша...

Първото момиче ще бъде нашата Боряна,

която ще запомня как е винаги засмяна.

И как ми е приятно с нея, тя е веселячка,

с широката усмивка и излъчването на хлапачка.

След нея идва и Верджиния, хубавата Джиджи,

от яд тя може да ни прати чак на островите Фиджи,

защото мрази ний така да я наричаме,

Но не... оставя си ни тука... защото знае, че си я обичаме.

И после трябва и Хелена да опиша.

Е, тук вече наистина романи мога изпиша,

защото в класа ни по-голяма шматка няма,

и на Земята сигурно, тя е откачалка най-голяма.

Идва ред за наща Еми да приказвам,

тук имам много караници да разказвам,

но няма... тя е просто нашата кокетка

и готина, и секси мажоретка.

Ето, тука вече дар словото ми напълно си замина,

защото трябва да говоря аз за Константина.

А нея просто, честно, обожавам

и всички дребни глупости веднага й прощавам.

В класа ни е отскоро и Мария,

тя разказва как преди живяла е в Русия,

но сега си гледа кефа в моя клас

и всички радваме се, че е баш при нас.

После е и Мария-Виктория.

На нея й знам напълно цялата история,

защото познавам от бебе тази истеричка

и си я обичам... почти като сестричка.

Едва от пети клас и Петя появи се,

и тогава сякаш даже слънцето зад облак скри се,

защото Петето блести с усмивка кат' звездичка

и сияе, показвайки каква е - толкова добричка.

Последното момиче май е Теодора,

а ние с нея двете сме направо за затвора.

Теди вечно е за лудости навита,

какво ли не сме правили... по-добре недей ме пита.

Иде реч класната Петкова, тренера ни в отбора:

Ако не беше тя, отдавна щяхме да сме в затвора,

но тя се справя и удържа ни в клас,

а може и дори... да ни накара да внимаваме в час.

За себе си май не написах нищо.

Но то пък няма и какво...

Не влизам аз в никва категория, но...

Аз съм тук за да напиша чуждата история,

за да запомнят СЕДМИ Б напред в годините,

а не да помнят мен и около мен роднините.