dara33 (Лили Спасова)
78 225
26 ene 2005, 11:56

Седя на пейката на кея 

  Poesía
834 0 3
Седя на пейката на кея.
Пред мен реката тъмните си тайни
е прибрала.
Навътре във душата си като жена
ранена...
Черни са водите и макар, че слънце
се опитва да пробие
стени от облаци.
Разбирам тишината.
Слушам скритите й вопли.
Пред мене - Сена е жена във траур.
Загубала най - свидното си.
Днес отново бе приела в утробата си
някакъв живот.
Навярно е такава, защото мъртвата е тя.
Изгубила е
себе си...
Седя на пейката на кея.
Осъждам гневно силната река.
А тя се стеле...най - вълшебно.
Понесла в себе си огромните си
тайни.

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??