26 ene 2005, 11:56

Седя на пейката на кея 

  Poesía
943 0 3
Седя на пейката на кея.
Пред мен реката тъмните си тайни
е прибрала.
Навътре във душата си като жена
ранена...
Черни са водите и макар, че слънце
се опитва да пробие
стени от облаци.
Разбирам тишината.
Слушам скритите й вопли.
Пред мене - Сена е жена във траур.
Загубала най - свидното си. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??