Седя на пейката на кея
Седя на пейката на кея.
Пред мен реката тъмните си тайни
е прибрала.
Навътре във душата си като жена
ранена...
Черни са водите и макар, че слънце
се опитва да пробие
стени от облаци.
Разбирам тишината.
Слушам скритите й вопли.
Пред мене - Сена е жена във траур.
Загубала най - свидното си.
Днес отново бе приела в утробата си
някакъв живот.
Навярно е такава, защото мъртвата е тя.
Изгубила е
себе си...
Седя на пейката на кея.
Осъждам гневно силната река.
А тя се стеле...най - вълшебно.
Понесла в себе си огромните си
тайни.
Пред мен реката тъмните си тайни
е прибрала.
Навътре във душата си като жена
ранена...
Черни са водите и макар, че слънце
се опитва да пробие
стени от облаци.
Разбирам тишината.
Слушам скритите й вопли.
Пред мене - Сена е жена във траур.
Загубала най - свидното си.
Днес отново бе приела в утробата си
някакъв живот.
Навярно е такава, защото мъртвата е тя.
Изгубила е
себе си...
Седя на пейката на кея.
Осъждам гневно силната река.
А тя се стеле...най - вълшебно.
Понесла в себе си огромните си
тайни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Спасова Todos los derechos reservados
