Jan 26, 2005, 11:56 AM

Седя на пейката на кея 

  Poetry
942 0 3
Седя на пейката на кея.
Пред мен реката тъмните си тайни
е прибрала.
Навътре във душата си като жена
ранена...
Черни са водите и макар, че слънце
се опитва да пробие
стени от облаци.
Разбирам тишината.
Слушам скритите й вопли.
Пред мене - Сена е жена във траур.
Загубала най - свидното си. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Спасова All rights reserved.

Random works
: ??:??