Сега
Сега съм по-спокойна. Не заспивам
със спомена за твоите очи.
Не те желая плашещо и диво.
Страстта ми избледнява и мълчи.
Не съм зависима от твойто име.
Не мисля все за твоите ръце.
И по замръзнали прозорци зиме
аз не рисувам твоето лице.
Живея кротко, незабележимо,
облякла с радост новата си същност.
Но се намразвам бавно, непростимо
и все се питам: „Жива ли съм всъщност?”
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
