Сега съм по-спокойна. Не заспивам
със спомена за твоите очи.
Не те желая плашещо и диво.
Страстта ми избледнява и мълчи.
Не съм зависима от твойто име.
Не мисля все за твоите ръце.
И по замръзнали прозорци зиме
аз не рисувам твоето лице.
Живея кротко, незабележимо,
облякла с радост новата си същност.
Но се намразвам бавно, непростимо
и все се питам: „Жива ли съм всъщност?”
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
