Сега съм по-спокойна. Не заспивам
със спомена за твоите очи.
Не те желая плашещо и диво.
Страстта ми избледнява и мълчи.
Не съм зависима от твойто име.
Не мисля все за твоите ръце.
И по замръзнали прозорци зиме
аз не рисувам твоето лице.
Живея кротко, незабележимо,
облякла с радост новата си същност.
Но се намразвам бавно, непростимо
и все се питам: „Жива ли съм всъщност?”
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
