Сега
Сега съм по-спокойна. Не заспивам
със спомена за твоите очи.
Не те желая плашещо и диво.
Страстта ми избледнява и мълчи.
Не съм зависима от твойто име.
Не мисля все за твоите ръце.
И по замръзнали прозорци зиме
аз не рисувам твоето лице.
Живея кротко, незабележимо,
облякла с радост новата си същност.
Но се намразвам бавно, непростимо
и все се питам: „Жива ли съм всъщност?”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
