20 jul 2006, 0:09  

Сега

  Poesía
839 0 3

Лежиш отпуснала глава,

на измореното ми рамо –

мълчиш изпаднала в нега,

потрепват устните ти, само.

 

Протегнал своята ръка,

пилея твоите коси –

внезапно ти поруменя

и вдигна пламенно очи.

 

И в миг, отново те прегръщам –

бълнувам... Нещо ти говоря...

Въздъхвам тежко и преглъщам:

- Студено ми е... Мила моя !

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за отзивите, Ирен! Просто при мен е така - живота ми е на периоди... или имам твърде много свободно време за писане, четене и прочие или нямам време да се огледам от работа. Сега е втория вариант и ще е дълъг като период. Весело изкарване на новогодишното празненство, при посрещането на Новата Година!!
  • Отново нещо много добро! Спирам!
    Весела нова година!
    Остани верен на себе си и все тъй - хич да не ти пука!
    Поздрав, Бо!
  • Единствено не разбирам заглавието...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...