20 jul 2006, 0:09  

Сега

  Poesía
835 0 3

Лежиш отпуснала глава,

на измореното ми рамо –

мълчиш изпаднала в нега,

потрепват устните ти, само.

 

Протегнал своята ръка,

пилея твоите коси –

внезапно ти поруменя

и вдигна пламенно очи.

 

И в миг, отново те прегръщам –

бълнувам... Нещо ти говоря...

Въздъхвам тежко и преглъщам:

- Студено ми е... Мила моя !

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за отзивите, Ирен! Просто при мен е така - живота ми е на периоди... или имам твърде много свободно време за писане, четене и прочие или нямам време да се огледам от работа. Сега е втория вариант и ще е дълъг като период. Весело изкарване на новогодишното празненство, при посрещането на Новата Година!!
  • Отново нещо много добро! Спирам!
    Весела нова година!
    Остани верен на себе си и все тъй - хич да не ти пука!
    Поздрав, Бо!
  • Единствено не разбирам заглавието...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...