20 jul 2006, 0:09  

Сега 

  Poesía
649 0 3

Лежиш отпуснала глава,

на измореното ми рамо –

мълчиш изпаднала в нега,

потрепват устните ти, само.

 

Протегнал своята ръка,

пилея твоите коси –

внезапно ти поруменя

и вдигна пламенно очи.

 

И в миг, отново те прегръщам –

бълнувам... Нещо ти говоря...

Въздъхвам тежко и преглъщам:

- Студено ми е... Мила моя !

 

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за отзивите, Ирен! Просто при мен е така - живота ми е на периоди... или имам твърде много свободно време за писане, четене и прочие или нямам време да се огледам от работа. Сега е втория вариант и ще е дълъг като период. Весело изкарване на новогодишното празненство, при посрещането на Новата Година!!
  • Отново нещо много добро! Спирам!
    Весела нова година!
    Остани верен на себе си и все тъй - хич да не ти пука!
    Поздрав, Бо!
  • Единствено не разбирам заглавието...
Propuestas
: ??:??