Лежиш отпуснала глава,
на измореното ми рамо –
мълчиш изпаднала в нега,
потрепват устните ти, само.
Протегнал своята ръка,
пилея твоите коси –
внезапно ти поруменя
и вдигна пламенно очи.
И в миг, отново те прегръщам –
бълнувам... Нещо ти говоря...
Въздъхвам тежко и преглъщам:
- Студено ми е... Мила моя !
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени