Сега летя... към себе си единствено
Сега летя... към себе си единствено
Очите си разкървавих
от гледане
след тебе.
Разчоплих с нокти
дълбоко в
зейналите си зеници.
Отрекох се
от пропастта на
мъртвото
в душата
и в гърдите ми
заблъска яростно
сърце на пепелни въздишки.
И яхнала безсмъртни
сиви ветрове,
сега летя
към себе си. Единствено.
Не ще се срещнем
пак със теб,
след всички празнини,
които пагубно
отворих
с тежки стъпки.
Върви.
Назад не се обръщай.
Сега летя
към себе си. Единствено.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елмира Митева Todos los derechos reservados
