12 sept 2012, 15:58

Сега ме живей 

  Poesía » De amor
825 0 10

Май не мога да бъда мечта,

че вися като камък на шия…

И горча…

                 Като жива вода

мога твоите болки да мия.

 

Да изчезвам в най-нежния миг,

да се връщам в най-тъжните мисли…

И когато нощта се смали

в ново утро и изгрев разлисти

 

да оставям към тебе следа -

две сълзи, дето спомени раждат…

Не, не искай да бъда мечта,

щом съм болката в твоята жажда…

 

Днес ме пий… и сега ме живей –

твоят ден днес разпуква в лозите…

И със обич в очите ми грей

щом реши да сънува звездите…

 

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??