Sep 12, 2012, 3:58 PM

Сега ме живей 

  Poetry » Love
854 0 10

Май не мога да бъда мечта,

че вися като камък на шия…

И горча…

                 Като жива вода

мога твоите болки да мия.

 

Да изчезвам в най-нежния миг,

да се връщам в най-тъжните мисли…

И когато нощта се смали

в ново утро и изгрев разлисти

 

да оставям към тебе следа -

две сълзи, дето спомени раждат…

Не, не искай да бъда мечта,

щом съм болката в твоята жажда…

 

Днес ме пий… и сега ме живей –

твоят ден днес разпуква в лозите…

И със обич в очите ми грей

щом реши да сънува звездите…

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??