сега ми е тъжно...
Сега ми е тъжно...
Утре може би ще ми мине
или ще забравя,
като толкова много
други неща, но...
Сега ми е тъжно...
Пред очите ми - все тя,
зеленка, гладка, прекрасна...
Толкова ме е яд
на такива случайни,
коварни...
и тъжни ситуации.
Спомням си будистите,
които копаели канал...
Спомням си,
макар и да искам
да забравя котето,
язовеца, мишлето,
костенурката...
Сега ми е тъжно...
Утре ще проверя
под листата от живовляк,
орех и лоза...
Може би ще се усмихна
в слънчеви лъчи.
Може би ще запея от радост...
Може би, но...
Сега ми е тъжно...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Атанас Коев Todos los derechos reservados
