15 нояб. 2006 г., 11:53

сега ми е тъжно... 

  Поэзия
688 0 5

Сега ми е тъжно...
Утре може би ще ми мине
или ще забравя,
като толкова много
други неща, но...
Сега ми е тъжно...

Пред очите ми -  все тя,
зеленка, гладка, прекрасна...
Толкова ме е яд
на такива случайни,
коварни...
и тъжни ситуации.

Спомням си будистите,
които копаели канал...
Спомням си,
макар и да искам
да забравя котето,
язовеца, мишлето,
костенурката...

Сега ми е тъжно...
Утре ще проверя
под листата от живовляк,
орех и лоза...
Може би ще се усмихна
в слънчеви лъчи.
Може би ще запея от радост...
Може би, но...
Сега ми е тъжно...

© Атанас Коев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Толкова си...чувствителен...и различен!
    Аз веднъж спасих едно мишле и после се почувствах много добре.
  • Странен си Наско, но знаеш ли и на мен щеше да ми е тъжно за жабчето

    Поздрав и усмивка.

  • милинкото жабче го нямаше!
    Оживяло е
    п.п. ще бъда по внимателен с мотиката
  • Да се отдадеш на тъгата си също е истински миг, който трябва да се изживее... Но утреее, ще затанцува слънчев лъч и ще разцъфти усмивка! Поздрави за красивия стих!
  • Тъжно ти е за миналото. Хубав стих!
Предложения
: ??:??