15 нояб. 2006 г., 11:53

сега ми е тъжно...

862 0 5

Сега ми е тъжно...
Утре може би ще ми мине
или ще забравя,
като толкова много
други неща, но...
Сега ми е тъжно...

Пред очите ми -  все тя,
зеленка, гладка, прекрасна...
Толкова ме е яд
на такива случайни,
коварни...
и тъжни ситуации.

Спомням си будистите,
които копаели канал...
Спомням си,
макар и да искам
да забравя котето,
язовеца, мишлето,
костенурката...

Сега ми е тъжно...
Утре ще проверя
под листата от живовляк,
орех и лоза...
Може би ще се усмихна
в слънчеви лъчи.
Може би ще запея от радост...
Може би, но...
Сега ми е тъжно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Коев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова си...чувствителен...и различен!
    Аз веднъж спасих едно мишле и после се почувствах много добре.
  • Странен си Наско, но знаеш ли и на мен щеше да ми е тъжно за жабчето

    Поздрав и усмивка.

  • милинкото жабче го нямаше!
    Оживяло е
    п.п. ще бъда по внимателен с мотиката
  • Да се отдадеш на тъгата си също е истински миг, който трябва да се изживее... Но утреее, ще затанцува слънчев лъч и ще разцъфти усмивка! Поздрави за красивия стих!
  • Тъжно ти е за миналото. Хубав стих!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...