25 ene 2009, 8:32

Сега накъде?

  Poesía » Otra
706 0 1

 

 Наговорихме се.
 Написахме.
 Критикувахме се,
 икономисахме
 хубавото -  
 Злото преоткрихме...
 Сега накъде?
 Нагоре е 
 стръмно и хлъзгаво.
 Надолу са ужасите,
 които
 сами сътворихме...
 В душите е глупаво,
 очите ни спят.
Чудно е отвъд
 суетите,
 но дали ще ни порастат
 криле...?
 Ушите пламтят,
 а ехтят 
 страхове
 в предверието
 на мрака...
 Изпонапихме се.
 И трака
 влака
 на илюзиите...
 Разкрепостихме се.
 И плаче
 красивото - 
 влачи ни
 червивото...
  ...
 Изкривихме се,
 омерзихме се - 
 
унищожихме се!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Агапея Полис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато унищожиш нещо винаги се ражда ново пък и никога неможе да си сигурен в пълното унищожение Пътят винаги дава нови възможности стига да имаме силата да ги следваме!Незнаеш как ми трябваше да прочета именно нещо такова докосна ме поздрави хареса ми

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...