25 янв. 2009 г., 08:32

Сега накъде?

705 0 1

 

 Наговорихме се.
 Написахме.
 Критикувахме се,
 икономисахме
 хубавото -  
 Злото преоткрихме...
 Сега накъде?
 Нагоре е 
 стръмно и хлъзгаво.
 Надолу са ужасите,
 които
 сами сътворихме...
 В душите е глупаво,
 очите ни спят.
Чудно е отвъд
 суетите,
 но дали ще ни порастат
 криле...?
 Ушите пламтят,
 а ехтят 
 страхове
 в предверието
 на мрака...
 Изпонапихме се.
 И трака
 влака
 на илюзиите...
 Разкрепостихме се.
 И плаче
 красивото - 
 влачи ни
 червивото...
  ...
 Изкривихме се,
 омерзихме се - 
 
унищожихме се!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Агапея Полис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато унищожиш нещо винаги се ражда ново пък и никога неможе да си сигурен в пълното унищожение Пътят винаги дава нови възможности стига да имаме силата да ги следваме!Незнаеш как ми трябваше да прочета именно нещо такова докосна ме поздрави хареса ми

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...