25 янв. 2009 г., 08:32

Сега накъде?

709 0 1

 

 Наговорихме се.
 Написахме.
 Критикувахме се,
 икономисахме
 хубавото -  
 Злото преоткрихме...
 Сега накъде?
 Нагоре е 
 стръмно и хлъзгаво.
 Надолу са ужасите,
 които
 сами сътворихме...
 В душите е глупаво,
 очите ни спят.
Чудно е отвъд
 суетите,
 но дали ще ни порастат
 криле...?
 Ушите пламтят,
 а ехтят 
 страхове
 в предверието
 на мрака...
 Изпонапихме се.
 И трака
 влака
 на илюзиите...
 Разкрепостихме се.
 И плаче
 красивото - 
 влачи ни
 червивото...
  ...
 Изкривихме се,
 омерзихме се - 
 
унищожихме се!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Агапея Полис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато унищожиш нещо винаги се ражда ново пък и никога неможе да си сигурен в пълното унищожение Пътят винаги дава нови възможности стига да имаме силата да ги следваме!Незнаеш как ми трябваше да прочета именно нещо такова докосна ме поздрави хареса ми

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...