Сега накъде?
Наговорихме се.
Написахме.
Критикувахме се,
икономисахме
хубавото -
Злото преоткрихме...
Сега накъде?
Нагоре е
стръмно и хлъзгаво.
Надолу са ужасите,
които
сами сътворихме...
В душите е глупаво,
очите ни спят.
Чудно е отвъд
суетите,
но дали ще ни порастат
криле...?
Ушите пламтят,
а ехтят
страхове
в предверието
на мрака...
Изпонапихме се.
И трака
влака
на илюзиите...
Разкрепостихме се.
И плаче
красивото -
влачи ни
червивото...
...
Изкривихме се,
омерзихме се -
унищожихме се!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Агапея Полис Всички права запазени
Пътят винаги дава нови възможности стига да имаме силата да ги следваме!Незнаеш как ми трябваше да прочета именно нещо такова докосна ме поздрави 