Сега накъде?

25.01.2009 г., 8:32 ч.

Поезия » Друга

559 0 1

Наговорихме се.
Написахме.
Критикувахме се,
икономисахме
хубавото -
Злото преоткрихме...
Сега накъде?
Нагоре е
стръмно и хлъзгаво.
Надолу са ужасите,
които
сами сътворихме...
В душите е глупаво,
очите ни спят.
Чудно е отвъд
суетите,
но дали ще ни порастат
криле...?
Ушите пламтят,
а ехтят
страхове
в предверието
на мрака...
Изпонапихме се.
И трака
влака
на илюзиите...
Разкрепостихме се.
И плаче
красивото -
влачи ни
червивото...
...
Изкривихме се,
омерзихме се -
унищожихме се!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

lori_bebeto (Дива Самодива)

2009-01-26T05:20:11+02:00

Когато унищожиш нещо винаги се ражда ново пък и никога неможе да си сигурен в пълното унищожение Пътят винаги дава нови възможности стига да имаме силата да ги следваме!Незнаеш как ми трябваше да прочета именно нещо такова докосна ме поздрави хареса ми